Кристия Петрова разказва за различни светове със свръхестествени същества в дебютния си роман. „Между непознати светове“ е първа книга от замислена трилогия, съобщават издателите от „Либра скорп“.

Сюжетът разказва за Енрика - момиче, затънало в дългове и борещо се със статута си на имигрант в чужда държава. Това обаче остава на заден план, когато се озовава в свят, непознат на човечеството. Оцеляването и завръщането у дома се превръщат в неин приоритет, но пътят е прекалено дълъг и опасен, за да го премине без помощта на същите онези, които са и причината да се озове там, разказват издателите.

По думите им докато героинята е в търсене на изход, тя се сблъсква с непозната, която от своя страна разкрива истинските тайни на световете, криещи името на Енрика, изписано в древна книга с кърваво мастило. 

В романа авторката ни пренася в един паралелен свят – колк

Българските възрожденски писатели са оставили значителен отпечатък в литературата, включително и в областта на мистиката и научната фантастика. Възрожденската епоха в България (18-19 век) бележи възраждане на културното и национално самосъзнание, както и интерес към новаторските идеи.

Известни писатели, като Георги С. Раковски, Христо Ботев, Любен Каравелов и други са изразили в своите произведения любовта си към знанието и възможностите за напредък, включително и чрез описания на фантастични или научно-фантастични сценарии.

Някои от тях са използвали мотиви от научната фантастика, като сред тях са размишления и описания на неопознати летящи обекти (НЛО). Възможно е такива описания да не са директно свързани със съвременното разбиране за НЛО, но те въвеждат елементи на фантастиката и трансценденталното в своите текстове.

Примери за такива творби включват разкази и по

Сдружение с нестопанска цел „Ти си доброто“ в лицето на Мария Шейнова, Димитрина Тоскова и Габриела Панева заедно с ентусиастката Мария Галчева осъществиха своя кауза за поставяне на мини библиотеки в паркове и градинки в Самоков. Къщичките са закупени от доброволката Гергана Стайкова и поставени от служители на Община Самоков, съобщи Димитрина Тоскова. 

Тя каза, че общо четири къщички са поставени с детски книжки, а една от тях е с книги за пораснали. По думите й детските книжки са дарени от детските градини в града, като те са приветствали идеята. Тоскова допълни, че целта  е била библиотеките да бъдат поставени за 24 май -  Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност, но това се случва месец по-късно. 

Димитрина Тоскова каза, че имат идея да поставят още къщички. Всеки жел

Германският град Дюселдорф удостои израелския писател Давид Гросман с тазгодишната престижна литературна награда „Хайне“, предаде ДПА.

Гросман е „един от най-значимите представители на съвременната израелска литература, който се ангажира с разбирането и толерантността не само в близкоизточния мирен процес“, заяви кметът на града Щефан Келер в съобщение за медиите. Наградата се предоставя в размер на 50 000 евро.

Гросман изрази задоволството си от избора му за наградата в телефонно обаждане: „Добра новина в момент, когато има толкова много лоши новини“, каза израелският писател.

Многократно награждаваният журналист, активист за мир и писател е роден в Йерусалим през 1954 г. Войната и насилието, които характеризират ежедневието в Израел, са тема на много от книгите му.

Носител е на множество награди. През 2017

Австрийският доц. д-р Даниел Цийман изследва съжителството на глаголицата и кирилицата в Първото българско царство. Ной е един от участващите учени на международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

„Ранните кирилски надписи от началото на 10-и век, от много места в Първото българско царство, като Преслав и много други, свидетелстват за бързото разпространяване на кирилицата. Нейният произход е предмет на спорове в научните изследвания. Близостта до гръцката азбука предполага, че тя е служила за модел, докато има и препратки към глаголицата, което прави правдоподобно твърдението, че кирилицата е създадена след глаголицата“, каза ученият. 

Той припомня, че в кратката биография на Климент Охридски се твърди, че Климент е оформил по-ясно някои от буквите, създадени от Константин Кирил.